Умората е облак без криле.
Мълчи денят с последните си устни.
Не ме помни! Защото съм лале.
И не е важно кой защо си тръгнал.
И не е важно кой кого предал.
Понякога е лудост да се върнеш
в съня, във който си живял.
Но все го търсиш, търсиш, търсиш.
Накрая ли? Изгубваш се съвсем.
Животите ни са ужасно къси.
Нощта е с мандариново сърце.
Аз мога да ти бъда само залез,
след който вечерта е дим.
След който вечерта е като рана.
А раните са макове, нали?
Усещане за безпределна пустош.
И много кораби с крила.
Защото са чупливи всички чувства.
Защото всичко свършва. Затова.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар