сряда, 10 юли 2013 г.

Защото са чупливи всички чувства

Защото са чупливи всички чувства. 
Умората е облак без криле. 
Мълчи денят с последните си устни. 
Не ме помни! Защото съм лале.  

И не е важно кой защо си тръгнал. 
И не е важно кой кого предал. 
Понякога е лудост да се върнеш 
в съня, във който си живял. 

Но все го търсиш, търсиш, търсиш. 
Накрая ли? Изгубваш се съвсем. 
Животите ни са ужасно къси. 
Нощта е с мандариново сърце. 

Аз мога да ти бъда само залез, 
след който вечерта е дим. 
След който вечерта е като рана. 
А раните са макове, нали? 

Усещане за безпределна пустош. 
И много кораби с крила. 
Защото са чупливи всички чувства. 
Защото всичко свършва. Затова. 

Селвер 

Няма коментари: