Мигрират птици от душата ми

Мигрират птици от душата ми. 

Денят се скрива в коренче на цвете. 

Със синеоки мисли идва вятърът. 

От толкова, от толкова далече... 

Мигрират птици от душата ми. 

А вечерта е сляпа, сляпа, сляпа.

Ненужни брегове. И уж приятели. 

А вън е лято, толкова е лято... 

Мигрират птици от душата ми -  

дълбока, колкото безброй циклами. 

Събираме, делим, пресмятаме. 

Накрая нищо, нищо не остава. 

Мигрират птици от душата ми. 

Дълбаят със криле небето. 

Последни думи. Кораби отплавали. 

Ако ти липсвам, нека е в неделя. 

Мигрират птици от душата ми. 

Една тъга в самия край на юни. 

Разбърквам всички цветове на лятото. 

А после ли? А после те целувам... 

Селвер