Не знам, студено ли ти е сега.
Не помня песента, която ти написах.
Ръката ми не помни твоята ръка.
Докато се опитвам да не мисля.
Светът е толкова един и същ...
Оранжеви глухарчени въздишки
по пръстите на вчерашния дъжд.
А вятърът наднича в детска книжка.
Където и да стигна - все е бряг.
Морето някак все не ми достига.
И не със светофар и пътен знак,
а с ветропоказател те намирам.
Не знам, студено ли ти е сега.
А думите? Успя ли да догониш?
Мълчанието е като река.
Все по-дълбока. По-бездомна.
Светът ми става пò и по-голям.
Докато се превръщам в птица.
Днес имам сто причини - да боля.
И още толкова - да те обичам.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар