петък, 14 юни 2013 г.

Не помня песента, която ти написах

Не знам, студено ли ти е сега. 
Не помня песента, която ти написах. 
Ръката ми не помни твоята ръка. 
Докато се опитвам да не мисля. 

Светът е толкова един и същ... 
Оранжеви глухарчени въздишки 
по пръстите на вчерашния дъжд. 
А вятърът наднича в детска книжка. 

Където и да стигна - все е бряг. 
Морето някак все не ми достига. 
И не със светофар и пътен знак,  
а с ветропоказател те намирам. 

Не знам, студено ли ти е сега. 
А думите? Успя ли да догониш? 
Мълчанието е като река. 
Все по-дълбока. По-бездомна.  

Светът ми става пò и по-голям. 
Докато се превръщам в птица. 
Днес имам сто причини - да боля. 
И още толкова - да те обичам. 

Селвер 


Няма коментари: