сряда, 12 юни 2013 г.

Дълъг път

                                        "Ръката пише, без да е ръка,
                                        а само продължение на синьо."
                                                       Николай Милчев
 
Побирам се във сянка на колибри. 
Невидима - като камбанен звън. 
По-тиха съм от пулс на детелина. 
А ти? Живял ли си в глухарчен сън?

Не зная - устните дали забравят.
Най-трудно е, когато няма брегове. 
Най-тъмно е, когато те предават. 
Най-стръмно е, когато търся теб. 

Сълзи ли нямам - да заплача?
Като предчувствие за ветрове 
в трахеята на някакво глухарче. 
Мълча. Дали е страх или не е? 

Най-тихо е, когато някой си отива. 
Дъждът е с аромат на липов цвят. 
Забравата е продължение на синьо. 
Забравата е дълъг, много дълъг път. 

Селвер 


Няма коментари: