Дълъг път

                                        "Ръката пише, без да е ръка,
                                        а само продължение на синьо."
                                                       Николай Милчев 

Побирам се във сянка на колибри. 

Невидима - като камбанен звън. 

По-тиха съм от пулс на детелина. 

А ти? Живял ли си в глухарчен сън?

Не зная - устните дали забравят.

Най-трудно е, когато няма брегове. 

Най-тъмно е, когато те предават. 

Най-стръмно е, когато търся теб. 

Сълзи ли нямам - да заплача?

Като предчувствие за ветрове 

в трахеята на някакво глухарче. 

Мълча. Дали е страх или не е? 

Най-тихо е, когато някой си отива. 

Дъждът е с аромат на липов цвят. 

Забравата е продължение на синьо. 

Забравата е дълъг, много дълъг път. 

Селвер