сряда, 19 юни 2013 г.

Липса (3)

                                                  "Защото просто няма пълно щастие..."
                                                                           Маргарита Петкова

Понякога е чувство за вина. 
За раните. За думите, които... 
За тази непрогледна тишина. 
И за настъпените маргаритки. 

Понякога е вятърна следа
в ухание на сутрешни лалета.
Защото няма пълна свобода. 
Защото пълно с птици е сърцето. 

Понякога е чувство за вина 
в стихотворение без думи. 
В едната половина на съня, 
китарите са винаги без струни.

Понякога е с форма на сълза. 
И с цвят на слънчогледови полета. 
И птици, много птици без гнезда. 
И хиляди делфини без морета. 

Понякога е чувство за вина. 
За избора. За верните посоки. 
Понякога е шепа семена 
от макове и незабравки. 

Селвер


"Не знаем колко маргаритки стъпкваме, докато тичаме към розите..." Чък Паланюк 


Няма коментари: