Липса (3)

                                                  "Защото просто няма пълно щастие..."

                                                                           Маргарита Петкова

Понякога е чувство за вина. 

За раните. За думите, които... 

За тази непрогледна тишина. 

И за настъпените маргаритки. 

Понякога е вятърна следа
в ухание на сутрешни лалета.
Защото няма пълна свобода. 

Защото пълно с птици е сърцето. 

Понякога е чувство за вина 

в стихотворение без думи. 

В едната половина на съня, 

китарите са винаги без струни.

Понякога е с форма на сълза. 

И с цвят на слънчогледови полета. 

И птици, много птици без гнезда. 

И хиляди делфини без морета. 

Понякога е чувство за вина. 

За избора. За верните посоки. 

Понякога е шепа семена 

от макове и незабравки. 

Селвер

"Не знаем колко маргаритки стъпкваме, докато тичаме към розите..." Чък Паланюк