25 май 2013 г.

Сърце не ми остана да те помня


Сърце не ми остана да те помня. 
Очи ли нямам, път ли - да вървя? 
Какви са тези вятърни сезони 
в глухарчените мигли на деня? 

Сърце не ми остана да те искам. 
Небе ли нямам, за да полетя? 
Къде са всички? Само чужди стъпки 
по всички коридори на нощта. 

Сърце не ми остана да те мисля.  
Далече съм. Не ми остана глас. 
И някак... се научих да не липсвам. 
В неделя съм глухарчена на вкус. 

С хартиени сърца са всички думи.  
Сега съм дълга приказка за дъжд. 
Душа не ми остана да те помня. 
И затова... Забравям. 
Всяка нощ. 

Селвер 


Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...