Не ме търси!

Не ме търси! Светът ми е дълбок.

Когато се изгубя, ставам тъмна. 

По-тиха съм от паднало гнездо. 

И все по-трудно проходима. 

Не ме търси! Светът ми е следсин. 

Към мен не водят никакви пътеки. 

Понякога съм лято в онзи сън. 

Със белези от обич във сърцето. 

Не ме търси! Светът ми е без край. 

Мъглива съм. А нощите - високи. 

Сега съм вече с обич по-добра. 

И с липса по-бездомна, по-дълбока. 

Не ме търси! Светът ми е чуплив. 

По-тиха с полутон е самотата.
А някъде глухарчен дъжд вали.

И пълни сънищата ми със вятър.  

Селвер