вторник, 14 май 2013 г.

Не ме търси!


Не ме търси! Светът ми е дълбок.
Когато се изгубя, ставам тъмна. 
По-тиха съм от паднало гнездо. 
И все по-трудно проходима. 

Не ме търси! Светът ми е следсин. 
Към мен не водят никакви пътеки. 
Понякога съм лято в онзи сън. 
Със белези от обич във сърцето. 

Не ме търси! Светът ми е без край. 
Мъглива съм. А нощите - високи. 
Сега съм вече с обич по-добра. 
И с липса по-бездомна, по-дълбока. 

Не ме търси! Светът ми е чуплив. 
По-тиха с полутон е самотата.
А някъде глухарчен дъжд вали.
И пълни сънищата ми със вятър.  

Селвер 




Няма коментари: