А тръгвали ли са си влакове от теб

А тръгвали ли са си влакове от теб? 

Завръщал ли си се от много дълги пътища? 

Обичал ли си като птиците - с криле? 

Живял ли си във бели тънкостенни сънища? 

След дъжд поникват ли мълчания във теб?

А знаеш ли, че в петък най съм синьо-вятърна? 

През рана влизал ли си във сърце?  

И искало ли ти се е - да те е нямало? 

Целували ли са се пеперуди в теб? 

А в бездна пускал ли си корени - в бездънното?

Летял ли си във най-погрешното небе? 

Стоял ли си съвсем, съвсем самичък в тъмното?

И ти ли като мен - не можеш без море? 

Безкрило ли ти е, когато свършва лятото? 

А тръгвали ли са си влакове от теб? 

От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...  

Селвер