11 април 2013 г.

Липса


                                 "Понякога е просто самота..." 
                                             Петранка Божкова 


Понякога е самота. 
И свикване със тишината. 
Отвикване от пролетта. 
Не търся нищо. Не очаквам. 

Понякога е просто дъжд. 
Вали, вали, вали. Не спира. 
И все е нощ. И все е нощ. 
И все е край, а не умирам. 

Понякога е празнота. 
Мълчание неизвървяно. 
Измерване на любовта. 
Със единица мярка - рани. 

Понякога е само страх, 
че утре може да се влюбя 
във някой друг. Във непознат. 
И че ще спра да те сънувам. 

Понякога е просто път. 
Вървя, а никъде не стигам. 
И няма бряг. И няма брод.
А как ми липсва да е синьо... 

Понякога е просто страх, 
че утре няма да те помня. 
Понякога е слепота. 
Понякога не знам какво е.  

Селвер 

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...