"Аз съм нещо следсиньо... Нищо друго не мога."
Николай Милчев
Понякога е сбъркан словоред
във ненаписани писма до тебе.
Понякога е дъно на море.
Без синьо може ли да се живее?
Понякога прилича на мъгла,
в която никого не мога да намеря.
Не помня как се пускат хвърчила.
Мълча. Следсиньо е. Особено в неделя.
Понякога е сбъркан чувстворед.
И все не стигам. Все не стигам края.
Защото първо трябва да простя,
Защото първо трябва да простя,
а после да започна да забравям.
Понякога е с форма на безкрай.
Без птици. Без врати. И без прозорци.
Не се лети със пясъчни крила.
Небето в събота е най-високо.
Понякога е сбъркан словоред.
И празно междуредие в сърцето.
От мен до теб са само ветрове.
И някаква следсиня нежност...
Селвер
