Да можеш да обичаш като птиците

                                                                                            "Каквото и да пиша, смисълът 

                                                остава някъде извън мастилото,
                                                извън ограниченията на листа." 

                                                                 Яна Кременска 

А смисълът остава там - 

в дълбокото, в дълбокото, в дълбокото.
На думите. На есента.
На книгите. На дните. На високото. 

А смисълът навярно е в това - 

да можеш да обичаш като птиците. 

Да нямаш нищо - само две крила. 

И вятър, малко вятър във зениците. 

А смисълът остава там -
на сини, сини нощи в най-безсънното. 
Защо съм птица ли? Не знам. 

Крилете са за вятърно-безумните. 

А смисълът навярно е в това - 

да те очаква тихо някой някъде. 

Да можеш да прощаваш на дъжда.
Да се научиш да разбираш вятъра. 

Селвер