Оставам в тази бездна. Засега.
Със дъното дали се свиква?
Когато съм готова, ще простя.
А после пак ще бъде синьо.
Оставам в тази бездна. Засега.
Тук думите не значат нищо.
Сама съм. И почти е... свобода.
Но всичко е различно. Всичко.
Оставам в тази бездна. Засега.
Очите бавно свикват с мрака.
От другата страна на пропастта
една пътека ме очаква.
Оставам в тази бездна. Засега.
Не е завинаги. Ще оцелея.
Ще имам пак криле. И ще летя.
Ще правя книжни лодки. Ще се смея.
Оставам в тази бездна. Засега.
Глухарчетата тук са слепи.
Сълзите нямат ехо. Нито глас.
И всички са така далече...
Оставам в тази бездна. Засега.
Изгубвам се във страховете.
Във бялото на зимите. В снега.
Когато се намеря, ще засветя.
Оставам в тази бездна. Засега...
А после - право към небето.
Но първо - да потърся две крила.
И да опитомя сърцето.
Селвер
 |
| G - Moel |
Няма коментари:
Публикуване на коментар