понеделник, 25 март 2013 г.

Не ми достига малко синьо


Не ми достига малко синьо.
А колко много синьо пропилях...
Морето ми измисля ново име.  
Когато синьото не стига, ме е страх. 

Как искам да съм южен вятър.
Да имам най-лилавата душа.
Но все не ми достига малко лято.
Не се научих да обичам. Не можах.

Безсънни. Стръмни. Дълги нощи.
Но смисълът не е ли във това -
да имам откъде да се завръщам?
Да знам, че някой някъде без мен е сам... 

Не ми достига малко синьо. 
Светът на сънищата ослепя.
Ръцете ми забравят, че те има. 
Забравят, че до вчера са били крила. 

Селвер 



Няма коментари: