Не ми достига малко синьо.
А колко много синьо пропилях...
Морето ми измисля ново име.
А колко много синьо пропилях...
Морето ми измисля ново име.
Когато синьото не стига, ме е страх.
Как искам да съм южен вятър.
Да имам най-лилавата душа.
Но все не ми достига малко лято.
Не се научих да обичам. Не можах.
Безсънни. Стръмни. Дълги нощи.
Но смисълът не е ли във това -
да имам откъде да се завръщам?
Да знам, че някой някъде без мен е сам...
Не ми достига малко синьо.
Светът на сънищата ослепя.
Ръцете ми забравят, че те има.
Ръцете ми забравят, че те има.
Забравят, че до вчера са били крила.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар