Орлин Дянков
Крилете ми са сини от обичане.
Навън е пролет. Пролет е навън.
Отричаме. Обичаме. Отричаме.
Не мога да остана в този сън.
Не искам да прилича на сбогуване.
Не мога да остана в този сън.
Не искам да прилича на сбогуване.
На премълчани думи сме във плен.
Дъждът е по-прозрачен от целуване.
Не мога да остана в този сън.
Сънуват стъпките ти всички улици.
Мъгли. Забравяме. Аз - теб. Ти - мен.
И всички ненаситно-дълги сутрини.
Не мога да остана в този сън.
Сега си тръгвам от очите ти.
Не зная дъжд ли съм или не съм...
Навярно ме очакват в друга приказка.
Не мога да остана в този сън.
Косите ми разплакват вятъра.
Забравям устните ти. И гласа.
Аз имам още вечности за покоряване.
Не мога да остана в този сън.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар