17 февруари 2013 г.

После ли?


После ли? После се крия във стихове. 
И се преструвам на зима. 
Бяло е. Бурите вече са стихнали. 
Грешките - недопустими. 

После ли? После започва раздялата. 
Всеки - към свойта Голгота. 
Всеки - към своя безкрай. Яхва вятъра. 
И прекроява живота. 

После ли? После забравям мечтите си. 
Празна съм. Вятърно-празна. 
Вече съм будна. И всичко е истинско. 
Беше ли сън? Или бездна? 

После ли? Спирам да вярвам на книгите. 
Всичко ли свършва? Не зная.  
Пътища. Всичките водят наникъде.
Колко любов ми остава до края? 

После ли? После се крия във стихове. 
Късно е. Късно за всичко. 
После съм никоя. Никоя. Тихо е. 
После ли? Пак те обичам... 

Селвер




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...