14 февруари 2013 г.

Някъде някой обича


                                            "Някой си тръгва обиден от някого.
                                            Всичко непито – платено.
                                            Губят се в тъмното късните влакове
                                            и не пристигат навреме."
                                                          Мартин Спасов 



Влакове, пътници, гари последни. 
Някой за някъде тръгва. 
Грешка след грешка, след грешка... 
Нощите дълги. Не съмва. 

Трудно е. Трудно е да се прощава. 
Трудно е да се обича. 
Някой без бряг и без дъно остава. 
Някъде никне кокиче. 

Някой си тръгва, а друг оцелява. 
Тъжна е, тъжна луната. 
Някой праха ми над мост разпилява. 
Аз ли съм тази, която... 

Има те. Няма те. Търся. Къде си? 
Има ме. Няма ме. Сянка. 
Някой задава въпроси. Въпроси. 
Бризът сънува русалки. 

Думи остават. Мълчани. Накрая. 
Тръгват си. Тръгват си всички.  
Има ли път след последните гари? 
Някъде някой обича... 

Селвер




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...