12 февруари 2013 г.

Маков сън


Защото тази обич няма бряг. 
Защото тази обич е последна. 
Ще се стопи навярно този сняг. 
И пак ще цъфнат макове в полето. 

Почти като във онзи маков сън. 
За който много дълго ти разказвах. 
Лъжливи пролети ще търсят мен. 
Но истинската ще я няма. Ще я няма. 

А истинската само ще боли. 
А истинската ще е мълчалива. 
Дъждът ли? Той ще си вали? 
Но есента... И тя ще  е лъжлива. 

Защото тази обич няма бряг. 
Защото тази обич е последна. 
В поле от макове се губя пак. 
Но вече няма кой да ме намери. 

Селвер 




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...