11 февруари 2013 г.

Сънищата свършвали



Къде ми е сърцето ли? Не знам. 
Взривило се е на безброй кокичета... 
Или е в дъното на някой океан?  
(... забравих го в най-синьото обичане.)

Къде са ми очите ли? Не знам. 
Стоят си в онзи сън. Забравени. 
От цяла вечност чаках този сън. 
А днес разбрах, че сънищата свършвали.

Къде са ми крилете ли? Не знам. 
Навярно в онова небе. Измислено. 
Забравила съм ги. Но те са там. 
Шивачо на криле, пази ми ги! 

Селвер






Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...