Разпадам се на слепи понеделници.
И все не ми достига малко петък.
Ноември е по всички улици.
И в междуредията на сърцето.
Разпадам се на тихи понеделници.
А нощите са сини. Морско сини.
Какво сънуват вятърните мелници?
И свършват ли най-дългите пустини?
Разпадам се на празни понеделници.
На лято по черупките на миди.
Разпадам се на страхове и навици.
А петък все не идва. И не идва.
Разпадам се на дъжд от понеделници.
На хиляди кокичета бездомни.
Разпадам се на сто безсъници.
И думи. Много премълчани думи.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар