3 февруари 2013 г.

Защото тишината е дълбока


                         "Sevmeyi unutmuşsunuz"
                                                 Behçet Aysan
                                "Забравили сте да обичате"
                                                  Бехчет Айсан

Защото тишината е дълбока. 
А аз не ви разбирам. Не. Не. Не. 
Затуй съм се закотвила ей тука. 
Сред облаците. В моето небе. 

Защото тишината е висока. 
И всеки иска, търси свобода. 
Изгубени във своята си болка 
(забравили какво е доброта).

Защото тишината е дълбока. 
Дълбокото е избор. И безкрай. 
Понякога - спасение жестоко. 
А друг път - просто тъжен рай.

Защото тишината е посока. 
А вятърът единствена следа. 
Не е. Не е безкрилие сезонно. 
А най-обикновена самота. 

Защото тишината е висока. 
Душите ослепяват ли? Дали?
Но пак намираш своята Голгота. 
И без табели. Даже без очи.

Защото тишината е дълбока. 
А аз не ви разбирам. Не. Не. Не. 
Забравили сте да обичате, бе хора. 
А без любов, кажете, за къде сме? 
За къде? 

Селвер 




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...