27 януари 2013 г.

Аз просто...


Когато съм тъмна и празна - без струни. 
Когато съм нощ без врати. 
Когато дъждът е стена помежду ни. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм зимна и празна - без слънце. 
Не търся за раните лек. 
Когато съм в плен на студа и гнева си. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм стръмна и празна - без птици. 
Когато си търся небе. 
И зная в кого си забравих очите. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм сляпа и празна - без страсти. 
А утре е твърде далеч. 
В погрешна пустиня събличам страха си. 
Тогава не мога без теб. 

Приличам на сляпо кокиче в съня ти. 
Неделите нямат криле. 
Когато се губя във нечии клетви. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм тиха и празна - без думи. 
Гласът на страха е зелен. 
Когато безсънно боля. Пълнолунно. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм вятър. Когато не чувам. 
Когато съм пълна с море. 
Когато във мене русалки танцуват. 
Тогава не мога без теб. 

Когато съм пропаст. Дълбока. Без дъно. 
Когато си тръгвам във пет. 
Когато съм празна, когато съм пълна... 
Тогава не мога без теб. 

И не, че... И не, че си търся причини. 
За обич. За полети. Не.
Аз мога без слънце. Аз мога без синьо.
Аз просто... не мога без теб. 

Селвер




Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...