"Обикнах теб. Защото. Затова."
Защото надвечерите са тихи, много тихи.
Тежи ми вятърът в крилете. Как тежи...
Защото вторник има вкус на счупено и липси.
На вчерашни безумия и куп лъжи.
Защото надвечерите са тихи, много тихи.
Морето знае болката ми наизуст.
Научих се да бъде тъмно. И да не прозирам.
Не се научих на сбогуване и студ.
Защото надвечерите са тихи, много тихи.
Светът на птиците е вятърно-чуплив...
Сама на себе си тежа. Не светя - нямам сили.
Страхът от самота е вертикален. Див.
Защото надвечерите са тихи и... различни.
А думите раняват. Затова мълча.
И нямам ни една причина да не те обичам.
Защото си единствен. Затова.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар