Защото съм бряг, а морето не стига.
Защото в четвъртък си нямам криле.
Четвъртък е клетка за диви делфини.
Завръщам се пак. А не знам откъде.
А в петък животът започва отново.
Цветът на умората пак е чуплив.
Светът е прозрачен. Дали съм готова?
За край. За начало. За път. За мъгли.
Морето протяга ръцете си сини.
Изгниват клепачи. Виновно мълчим.
Не помня гласа си от двеста години.
Защото се будя, а нямам очи.
Селвер
И защото си път
И защото си път. А животът не
Всички думи са пясъчни, щом завали.
Ти - пазачът на дългите мои пустини.
Ти си толкова, колкото всички звезди.
Слепи устни. Далечност. Хартиени птици.
Страх от тъмното. Обич до лудост. И ти.
И защото си всичките мои причини.
И превръщаш червения цвят в карамфил.
И защото си лято във дългите зими.
И си път. И си дом. И безкрай. И море.
И защото си всичкото, всичкото синьо.
И защото ми стигаш. Напълно. Съвсем.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар