Мисли за мен като за сляп художник,
дошъл със пръсти да рисува твоя силует,
със устни да извайва твойте бръчки,
с дъха си да стопи вековните ти ледове.
Мисли за мен като за отлежало вино,
с което ти лекуваш сивотата на деня.
Мисли за мен като за нямо кино,
в което любовта крещи без глас.
Мисли за мен като за стих любовен,
във който ти си между всички редове.
Мисли за мен като за миг съдбовен,
докоснат и предначертан от богове.
Мисли за мен като за неизречена молитва,
която дави се във неизплакани сълзи.
Мисли за мен като за мъничка прашинка,
която е причина за сълзата в твоите очи.
Мисли за мен, а не за тази невъзможност,
която тежка котва пуснала е между нас.
Онази, дето всеки ден си вливаме подкожно
и упояваме очакване, мечти и страст...
Селвер
/февруари 2010 г./
Christiane Vleugels |
Няма коментари:
Публикуване на коментар