И мълча на езика на птиците

                                                                     "И това е животът ми - 

                                                                     две студени ръце. 

                                                                     Всичко друго е опити 

                                                                     да не мисля за теб." 

                                                                                               Райсън

                     "Споменът е забрава, която няма къде да отиде."

Две ръце. И един тъй ненужен безкрай. 

Има време за всичко, за всичко... 

За пустини, за пропасти и за тъга. 

За умиране. И за обичане. 

Две студени ръце. И следи от небе 

във очите на мъртвите птици. 

Хоризонт. И едно мълчаливо море. 

Кой е краткият път към звездите?   

Две студени ръце. И един силует 

на бездомна въздушна целувка. 

Уморени очи. И един кръстопът. 

А морето не чува. Не чува. 

 Две студени ръце. Снегопади във мен. 

Но невинни са залезът, лятото...  

Всичко друго е вятър. И някакъв сън, 

в който някой е тръгнал нанякъде.  

Две студени ръце. И ненужен безкрай. 

И небе. И криле до поискване. 

Само стихове чувам. Не дишам. Боля. 

И мълча на езика на птиците.  

Селвер