5 декември 2012 г.

Сънува ми се, че съм лято



                             (на едно Море)


Сънува ми се, че съм лято
със страшно много птици и цветя. 
А ти си точно по средата -  
като предчувствие за мараня. 

Сънува ми се, че съм лято 
и как разпускам своите коси. 
Събличам роклята от вятър
и се разливам в твоите вълни.

Сънува ми се, че съм лято. 
Едно такова лято със криле. 
Разнежено ми е до сляпост.
И ми се утаява в теб, Море...

Сънува ми се, че съм лято. 
Разкошно ми е да се губя в теб 
и да се сливам с тишината. 
Какво като е само сън, Море?

Сънува ми се, че съм лято. 
Цъфти ми се във твоите ръце.
Обича ми се необятно.
А само как ми се целува с теб... 

Селвер 
/едно стихотворение от далечния... месец април на 2012 г.:))/



Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...