Навън е нощ. От тези - много тихите.
От тези - дългите. Без дъно. И без бряг.
Оттатък есента са само стихове.
Оттатък зимите е пролет. Няма сняг.
Навън е нощ. Дъждът си има сто причини.
Вали. Вали... Не съм, каквото бях. Не съм.
Моретата без чайки са съвсем горчиви.
А лятото дали не беше само сън?
Навън е нощ. От тези - най-мъгливите.
В мъглата самотата някак не личи.
И вятърът е от онези - дивите.
Научих се на дъжд. Сега ми се мълчи.
Навън е нощ. Живея сякаш на обратно.
Дъждът ме прави да приличам на порой.
Лекуват ли се белези от лава с вятър?
Кой казва, че морето е безкрило? Кой?
Навън е нощ. От тези - най-безсънните.
От тези, във които само се мълчи.
На пропаст ми прилича тъмното.
От тези, дето издълбаваме сами.
Селвер
 |
| Max Gasparini |
Няма коментари:
Публикуване на коментар