23 ноември 2012 г.

Там някъде...


На залеза красив в очите.   
Във синя самота на океан.
На дивите коне в гърдите.
Там някъде боли една тъга.

На слънчогледите в сълзите.
Във танца жълт на листопад.
На циганското лято по петите.
Там някъде е скрита есента.

В съня на люляците и пчелите.
На чучулигите във песента.
На влюбено момиче във очите.
Там някъде живее пролетта.

На някое "прости ми" в дълбините.
В измислена молитва за любов.
Във храма, който ни е във душите.
Там някъде е вярата във Бог.

Във стъпките на куковото лято.
На най-безумния мечтател във съня.
На петите сезони в лудналия вятър.
Там някъде са невъзможните неща.

На времето във уморените зеници,
на болката във натежалата душа
се ражда песента на всички птици.
А в птичи песни отлежава любовта.

Селвер
/2010 г./






Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...