Ноември е. Сезонът на разделите.
Морето крие синьото си във мъглите.
Сами на себе си тежат неделите.
А есента си е отрязала косите.
По тънък лед вървя. Не съм от смелите.
Страхувам се. Страхувам се. Страхувам...
Ноември е. Сезонът на разделите.
И зими. Много дълги зими в мен нахлуват.
И няма птици. Пусти са гнездата им.
Осиротели думи. Вятър... Само вятър
във междуредията на душата ми.
Раздялата е само миг - безумно кратък.
А после... цяла вечност е забравата...
И залезите имат послевкус на липси.
Не бързам. Търся повод за оставане.
Сама съм. Спъвам се във сянката на птица.
Не се научих (зная) на обичане.
Потъвам. Търся дъно. В себе си се губя.
И ме сънуват мъртвите кокичета.
Ноември е. Сбогувам се. Сбогувам...
Селвер
 |
| Max Gasparini |
Няма коментари:
Публикуване на коментар