По пътека от залези

По пътека от залези тръгва си лятото. 

А морето е с цвят на тъга.

Във черупки от миди живее душата ми.

А в очите умират цветя. 

По пътека от спомени губя следите ти.
Тишината рисува сълзи.
И изтичаш на капки любов от очите ми.
И боли! И боли! И боли!... 

По пътека от залези тръгвам след птиците - 

за душата си търся подслон.

И отглеждам си пролет на рози в зениците.

Любовта е вълшебен сезон.

А когато понякога в тъмните улици  

ти потърсиш към мене следа...

Ще оставя отключени всичките сънища. 

По пътека от вятър ела. 

Селвер