Вървя по острието на живота

Вървя по острието на живота,

изтръпнали са мойте ходила.  

Ранявана, оплювана, виновна,

прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.

Обидите не върнах, а простих.  

С проблемите кръстосвах шпаги,

със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,

и радостта от малките неща.

Разбрах - по-ценна е от злато

протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -

за някои дори и аз не си простих.

Усещах често завистта човешка

във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…

Изгубвах се, но пак напред вървях.

И вярвам, гледайки луната и звездите -

ще се преселя  някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…

Открих и преоткривам любовта.

Не крия, че уплаших се, когато

лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -  

обръщам се, но няма път назад…

Несигурно пристъпвам, но не спирам,

макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,

със уморени и ранени сетива. 

И ценен ми е всеки миг, защото

неповторим е и единствен на света…   

Селвер