8 октомври 2012 г.

*** (Ти и... още мъничко живот)



Трябват ми цветя - за да съм пролет дългокоса.
Хоризонт ми трябва - за да бъда залез изморен.
Трябват ми криле - за да съм вятър буреносен.
Светлина ми трябва - за да бъда ден.

Облак тъжен трябва ми - за да съм дъжд пороен.
Мелници ми трябват вятърни - за да съм Дон Кихот.
Трябва обич изживяна - за да бъда нежен спомен.
А река дълбока трябва - за да бъда търсен брод.

Трябва ми тъга - за да съм нощ безсънна.
Зима за да бъда - сняг ми трябва, много сняг.
Птица за да бъда - трябва ми небе бездънно.
За да бъда развълнуван океан - ми трябва бряг.

Влак и пътник трябват, за да съм последна гара.
Есен ще ми трябва босонога - за да бъда листопад.
За да бъда край очакван - трябва ми едно начало.
Перуника дива за да бъда - ще ми трябва планина.

Трябва ми разплакано небе - за да съм ден дъждовен.
Трябва ми луна красива - за да бъда лунна светлина.
Поетеса влюбена ми трябва - за да бъда стих любовен.
За да мога да съм избор (даже грешен) - трябва свобода.

За да бъда гроб - ми трябва път, но извървян докрая.
Трябва някой някого безумно да обича, за да съм любов.
За да бъда жива - трябва да не спирам да мечтая.
А за всичко друго ти ми стигаш. Ти и... още мъничко живот... 

Селвер

снимка - taurus 13   

Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...