*** (Да беше, но не си)

Да беше бръчка по лицето на отминал ден -  

във тебе щях умората на птиците да скрия.
Сълза да беше във око на остарял делфин -

морето щях да бъда и да те попия.

Да беше най-дълбокото на залеза мълчан -
щях нежен пулс да съм по вените на тишината.
Да беше най-самотния септември на света -

мечта за тебе щях да нарисувам със душа на вятър.

Да бе разплакан облак в тъжно синьото небе -
щях най-красивата дъга за тебе да отгледам.
Да беше бяла роза, цъфнала погрешка в мен -
въздишка щях да съм на лудост някаква в сърцето...

Да беше, но... не си сълза и аз не съм море.
И всичко е реално до безумност и до дъно.

И толкова тежи това, което нямаме със теб.

А само как боли това, което няма как да бъдем... 

Селвер

/Max Gasparini/