Ще си тръгна от теб

Ще си тръгна от теб като прелетна птица,
с изгорели от жаркото слънце криле.
Със остатък от лято във свойте зеници,
друг сезон ще си търся и друго небе.

Ще си тръгна от теб като облак дъждовен -
ще пребродя небето нашир и надлъж.

Дълъг, сушав сезон ще вали помежду ни,
а цветята във нас ще се молят за дъжд.

Ще си тръгна от теб като ничия сянка -
всички грешки платила във брой и накуп.
Ще си търся слънца пипнешком във сумрака -
не намеря ли нито едно, ще умирам от студ.

Ще си търся душа във любовни куплети.

Ще извирам дълбоко от твойте недра.

Ще се вливам във синия цвят на морето.

Ще си тръгна от теб като дълга река.

Във безпътния вятър си губя очите,
а когато прогледна, ще помня ли теб?
Ще ми стигне ли вярата, за да политна?
Ще тежи ли небето, че нямам криле?

Ще науча дъжда като теб да целува.
Ще си търся шивач на криле в полусън.
Любовта в някой сън забранен ще зимува
и ще търси пролука - да литне навън... 

Селвер 

  картина - Max Gasparini