И си кърпя душата със вятър

снимка - Baltic

Всеки залез си взима по малко от мен.
И ме плаши понякога утрото.
Уморих се да тичам подир ветрове.
... и си чакам реда за отвъдното.

Всяко лято си взима по нещо от мен, 

но не знам от какво съм направена.

И пилея плътта си по вятър студен,
и съм толкова никоя, чак съм без сянка.

Всяка обич си взима по много от мен
и болят всички счупени сънища.
Знам, че пътят на всеки завършва във храм,

но ме блазнят понякога преките пътища.

 

Всички рани дълбаят тунели във мен 

и така ме боли, че не помня коя съм.

Ослепях от сълзи и не знам накъде...

... и си кърпя душата със вятър. 

Селвер

снимка - taurus13