Тази вечер мълчи ни се с белия лист.
Няма думи за писане.
Има думи, но празни.
И незнайно защо този дъжд все вали.
Може би омагьосан е.
Или просто е късно...
Тази вечер мълчи ни се с белия лист.
Всички думи са прелетни,
щом в душата е есен.
А светът като някой танцуващ дервиш,
се върти. Търси себе си
в нежен полет небесен.
Тази вечер мълчи ни се с белия лист.
Всички думи са пясъчни.
И забравям, забравям.
И съм толкова, колкото всички сълзи.
И съм колкото вятъра...
Или просто ме няма...
Селвер
 |
| /снимка - ellisaveta/ |
Няма коментари:
Публикуване на коментар