"Мълчиш... И аз мълча... А в мен крещи
една неосъзната неизбежност...
Мълчанието всъщност не боли."
Heartfelt
Не ми се пишат стихове за пролетта.
Не ми се търсят вече правилни посоки.
Мълчи ми се от тук до края на света.
Дъждовни са ми всичките сезони.
Нагледах се на вечности и необят
и понеделници, в които все ме няма.
Безкрило ми е, а небетата болят.
Без теб вселената е тъй голяма.
Сега мълча. Сега се уча да мълча.
И свиквам да съм безпределно празна.
Не знам какво ме чака там - отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Мълчанието е говорене наум.
Като да трупаш думи в дъното на зима.
Стихотворение, написано насън.
Като да режисираш пантомима.
Мълчанията доубиват любовта
(не всяка - някои изобщо не умират).
Дали заслужена е всяка самота?
Не се научих болка как се спира.
Мълча. Не плача. Не! Преструвам се на дъжд.
Далече е морето, залезът е рана.
Като молитва над града се стича нощ.
... и си измислям, че съм твоя. Само.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар