Понякога съм грапава и ръбеста.
От близостта със мен боли.
Събарям всички мостове към себе си.
Оставям рани, не следи.
Студена съм и вятърна на пипане.
И заразявам със тъга.
Не давам да надничат във мечтите ми
от сто мълчания насам.
Направена съм сякаш от далечности
и от пресъхнало море.
От грешни думи и от непотребности.
И безпосочни ветрове.
Тогава ми е пълно със безсмислици,
с предчувствие за дъждове.
Не съм онази силна и обичаща,
а сянка с името Селвер.
Такава съм по принцип след сбогуване.
По мярка ми е всяка самота.
И търся път към себе си. Изгубена
във собствената си мъгла...
 |
| картина - Max Gasparini - Musa |
Няма коментари:
Публикуване на коментар