Не ме тъгувай! Ставам синя от тъгата ти.
А синьото е път към вчерашни морета.
Потъване във най-дълбокото на вятъра.
И в сянката на думите, складирани в сърцето.
Не ме тъгувай! Ставам синя от тъгата ти.
И губя лятото, в което се завръщах.
Безплътни са и залезът, и листопадите.
А зимите до болка са едни и същи.
Не ме тъгувай! Ставам синя от тъгата ти.
А синьото ми разтопява ледовете.
Боли ме да сънувам пролети откраднати.
Не искам никой, никой да ми чува дъждовете.
Не ме тъгувай! Ставам синя от тъгата ти.
А синьото ме прави безразсъдно твоя.
И ненаситно твоя съм - до безостатъчност.
И невъзможна, колкото за сто живота.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар