Понякога съм трудна за намиране.
Невидима съм. Никого не чувам.
И сякаш съм във нищото зазидана.
Във сънища най-лесно се изгубвам.
Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пò обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.
Понякога съм лесно разпиляема.
Тогава не обичам ветровете.
Нецяла съм след всяко оцеляване.
От бурите заяквали крилете.
Понякога съм трудна за забравяне.
Като порой във мислите се вливам.
Не съм удобна за опитомяване.
Във непременности не се побирам.
Понякога съм трудна за прегръщане.
Броя си страховете и бодлите.
И късно е за всякакво завръщане -
обратните посоки са изтрити.
Понякога съм лесна за отричане.
Тогава съм от вятър и прозирам.
А името ми е Ужасно Ничия.
И просто знам - на никого не липсвам.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар