25 септември 2012 г.

Сега не питай



                                                    "Сега не искай да ти споделя
                                                    това, което след любов остава.
                                                    По-страшна от самата самота
                                                    е само споделената такава."
                                                                   Камелия Кондова

Сега не питай колко ме боли 
и има ли предел на поносимост. 
Обидите не слагай на везни.
Те тихо от очите ни преливат...

Сега не питай мога ли без теб. 
Не казвай, че без мен умираш.
Не се умира. Казвам ти. Не се. 
Дори дъждът след време спира.

Сега не знам дали ще ти простя.
Но казват "времето лекува всичко". 
По-стар с една любов е този свят, 
а ти и аз със болка по-различни. 

Сега не питай вярвах ли във теб. 
Доверието няма срок на годност.
От утре си със залез по-далеч.
А аз с три лудости съм по-бездомна.

Сега не питай кой е по-ранен 
и колко е дълбока самотата.
Простиш ли всичко, значи си спасен.
И си готов да продължиш нататък. 


Селвер



Няма коментари:

*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...