Най

С най-топлите си устни те мълча. 

Но ти не се плаши от тишината. 

От думите боли и затова -  

заключих ги във сън на юлски вятър. 

С най-тихата си обич те валя- 

проливен летен дъжд от карамфили.  

Не е напразна никоя сълза 

(дори да е на някой луд в очите). 

В най-дългите си нощи те посях 

(и вече не будувам сам-самичка).

От вятъра поникват ли крила?

Добрата в мене още те обича. 

За теб ме пита всеки слънчоглед. 

Най-нежните ми длани те тъгуват. 

Последните ми стъпки търсят теб.

От толкова отдавна не сънувам... 

Селвер